Гласът на съдията все още отекваше в главата на Ария, докато си опаковаше нещата за Земята. Не й дремеше особено, въпреки, че имаше няколко феи наскоро, които не се бяха върнали оттам. Беше в пълна готовност за предизвикателството. Както и беше готова, когато подпали 3782рото парадно знаме за Деня на Прошката от Духовете. Беше разбила вратата на стаята със запалената факла, точно докато един от феите репетираше. Не забеляза и как знамето му мина през пламъка и започна бавно ии сигурно да гори и, когато Ария се опитваше да му каже, той само й се караше и я караше да мълчи. Както обикаляше стаята, той без да иска подпали всички останали знамена. 

Разбира се, че Ария щеше да обере цялата вина. Винаги ставаше така. Още откакто беше малка хората гледаха да я избягват и да не я допускат до скъпи вещи, защото се набутваше в големи неприятности. Като например онзи път, когато намаза цялата рокля на племенницата на Кралицата с боя, точно преди да й я доставят. Или когато си свиреше на флейтата посреднощ и на следващия ден феите нямаха достатъчно прах, че да летят, защото целия беше отишъл през нощта, докато я гонеха, за да спре да свири и да ги държи будни. Да не споменаваме онзи път, когато я бяха подгонили няколко нощни пеперуди, които по онова време бяха в крайно лоши отношения с феите, и тя беше влетяла право в къщата на един от пазачите, която после пеперудите бяха опропастили тотално... заедно с половината квартал. 

Като цяло, Ария беше черната овца на клана. За разлика от майка й, която беше златната звездичка. 

Ария току що хвърли един сгъваем лък, колчан със стрели, флейтата си, четки и скицник, меча на дядо й и една гъдулка в багажа си за Земята, когато на вратата се почука. От известно време си живееше сама на високо в един много приятен и рядко-населен дъб. Нямаше съседи наблизо и така й харесваше. Феите избягваха да живеят по високите клони чисто и просто защото бяха високи, но сега започнаха да ги избягват и по друга причина. Ария обичаше да живее нависоко - беше най-добре да не й се мяркат в полезрението. Страховете им бяха напълно безсмислени, разбира се. Сега, Ария тихо изпсува и прелетя до вратата, отваряйки я с ядно изражение. Последва едно лъчезарно поздравяване от другата страна. 

- Ехо!
Мамка му, помисли си тя. Лицето й моментално загуби всяка следа от враждебност и тя се усмихна, та дори се и поизчерви. На вратата стоеше не кой да е, ами Кам Спиро Фрост от клана Олдрейн, в който тя се беше влюбила преди около седмица, когато той стана свидетел на една нейна изява на пазара, където само се беше засмял и я беше изгледал дяволито.
- Чух, че отиваш на Земята - каза той съвсем нормално, все едно някой ти казва "чух, че днеска ще вали". 
...

Продължението е на: http://wickedintheweekend.blogspot.com/2012/07/blog-post_21.html