Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2012 05:32 - 4-те Най-Невъзможни Неща
Автор: abbymad Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1021 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.07.2012 05:34


 Сънувах най-невероятния сън преди няколко дни. Досега се чудя на какво се дължи той, но беше по-странен, реалистичен и плашещ от всеки друг, който съм имала. Най-вероятно няма да ви кажа абсолютни всичко, но ще наблегна на името му (да, реших да го кръстя), Четирите най-невъзможни неща в моя живот.

 

1. Ерик е влюбен в мен. 

Той ме гледаше с едно невероятно изражение, което не можеше да изрази нищо друго освен любов. Аз лежах, облегната на него, а той лежеше до мен. Не знаех къде се намираме, но знаех, че съм само по гащи и знаех, че голотата ми не е от никакво значение. Двамата си сравнявахме ръцете, гледахме ги, преплитахме пръсти и усещахме гъделичкането. Беше невероятно. Можех да усетя топлината, която струеше от него и една част от мен (онази, която не беше активна в съня ми) се чудеше как така се случва подобно нещо. Бях... щастлива. Виждах в очите му готовността да направи всичко за мен, благоговението с всеки поглед, вълнението от това да бъде около мен и мислите, които се вихреха в главата му, нежностите и въздишките. Вярвах му безрезервно и той вярваше на мен. Искаше да прекара всяка възможна минута с мен и да ми покаже чувствата си. Беше красиво... Той, аз, ние... Обстановката и времето бяха ужасяващи, но  те не ми правеха впечатление. Майка ми беше направила някакъв коментар за това, че съм само по бельо, но той веднага се намеси и каза, че ще ми даде нещо, с което да се наметна. Беше толкова мил и внимателен... 

 

2. Най-голямото парти изненада за моя 19 рожден ден.

Когато с Ерик влязохме, вътре имаше толкова много хора, които познавах само отдалече. Всичките бяха от онези, на които бихме казали "готините", "известните", "яките"... Те всички ме гледаха и ми се радваха и ми се възхищаваха. Бяха ми организирали най-голямото парти и очакваха моята реакция, сякаш от нея зависи всичко. Аз не можех да повярвам и бях толкова щастлива... седнах на един от многото столове и хората се събраха около мен, започвайки да изнасят речи за мен и за това колко ме обичат и колко се гордеят с мен. Имаше един детайл, който си спомням съвсем ясно и то с огромна почуда. Не можех да повярвам че мога да си представя такова нещо - Зак Ефрон беше там и флиртуваше с мен отдалече. Интересно е, защото аз изобщо не го харесвам. Нито като външен вид, нито като актьор. Но така или иначе... имаше невероятен кетъринг и всички, включително и аз, бяха облечени официално. Тогава няколко момчета ме хванаха и започнаха да ме подхвърлят във въздуха, викайки числата от едно до 20 

 

(не знам защо 20, след като си спомням, че ставах на 19; освен това датата беше 17.07, което е рождения ден на брат ми, който изобщо не участваше в съня)

 

3. Майка ми и баща ми са заедно.

Майка ми и баща ми ходеха към мен, харесваше им купона, който се развиваше в нашата къща. Бяха усмихнати и доволни. И невероятно богати! Самия начин по който се отнасяха с нещата, начина по който изглеждаха и ходеха... Майка ми ме погледна със слънчево изражение, но със заплаха в контекста и ме попита защо има хора в стаята им. Аз се учудих страшно много, защото бях казала на абсолютно всички, че там не може да се влиза. Автоматично ги последвах по коридора, докато стигнахме до малка огледална врата. 

 

4. Сестра ми ме уважава и слуша.

Влязох в стаята и отсреща седеше сестра ми, заедно с една наша приятелка, която беше в нейния клас и едно момче, което не можах да разпозная в съня. Знам само, че беше момче. Сестра ми вдигна поглед и първо видя мен, а после и наште. Тогава аз застанах пред нея и с разочарован, изумен тон заради факта, че не ме е послушала я попитах "Защо? След като изрично казахме на всички... Защо?" Тя само погледна гузно надолу. 

 

Тогава избързах от стаята, оставяйки родителите ми и сестра ми вътре. Върнах се по коридорчето и видях, че в къщата не е останал нито един човек. Учудих се и се стреснах, но след това излязох на голямата тераса и се огледах. Наоколо се виждаха само покриви и от ляво видях един от тях, равен, като тераса, на който бяха всичките хора. Някои от момчетата бяха на същия покрив, но на наклонената част и се затичаха, с идеята да скочат (а отдолу имаше полянка и няколко дръвчета... бяше ниско, така че нямаше да се наранят)...

 

...и тогава се събудих. 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: abbymad
Категория: Други
Прочетен: 25821
Постинги: 19
Коментари: 4
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930