Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2012 01:48 - За Тъмнината
Автор: abbymad Категория: Други   
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
0



Мислиш си, че знаеш какво е тъмнина? Съмнявам се да си бил на толкова тъмно място, където не виждаш дори силуетите на ръцете си. Където тъмнината е гъста и лепкава. Където ти трябват неимоверни усилия само, за да продължиш да дишаш, игнорирайки паниката, която те дави. Моменти, в които всичко зависи от собственото ти нетренирано, слабо и жалко извинение за съзнание. Никой не разбира тъмнината по този начин. Или поне хората са много, много малко.

 

Двамата тичаха и се спъваха. Тичаха и падаха, изправяха се и продължаваха да тичат. Нямаха посока, нямаха цел—само трябваше да се махнат от този мрак, от тази лепкава гнус, която ги бе погълнала преди, както изглеждаха, години, векове, хилядолетия...

Единственото, което знаеха бе, че трябва да тичат.  Изпуснеха ли ръката на дръгия всичко бе свършено. Другите, защото преди имаше и други заедно с тях, се бяха изпуснали. Другите бяха изчезнали завинаги. Сега двамата знаеха, че не могат да спрат, дори за миг. В този свят на безкрайна нощ, на бездънен мрак, те не можеха да спрат, докато не стигнеха до поне някакъв спомен за невероятната илююзия, наречена светлина.

Той вече не можеше да си спомни топлината на слънчевите лъчи и мижавото флуоресцентно сияние и на най-мижавите крушки в най-продъненото и забравено подземие. Той не можеше да се обърне назад и да види безброй цветове навсякъде около себе си. Небето, облаците, горите, градовете, дори хората бяха изгубени далече в спомените му.

Често, докато тичаше, той изпитваше завладяващата нужда да спре, да се предаде на този мрак, с мечтата за онази участ, която стои зад гърба ти през целия ти живот и те дебне, чака само леко да се спънеш, за да може да те хване за гърлото и да ти изсмуче най-безжалостно душата, да те убие... Смъртта щеше да го погълне. Той се молеше, когато тази старица го стори, той да успее да зърне светлината поне още веднъж. Да види лицето на момичето до себе си само още един път.

И ето отново—тя го стисна малко по-силно, въпреки че ръцете им отдавня бяха изтръпнали и не усещаха почти нищо, и продължи да дърпа. Той губеше мислите си всеки път щом тя го направеше. Чудеше се дали я боли толкова, колкото и него. опитваше се да си я представи, усмихната, щастлива, красива, изпълнена с живот... но не успяваше. Самата идея за прекрасния спомен изпълнен с онези светли чувства бе единственото нещо, което му бе останало. Всичко друго бе изгубено завинаги...

Той внезапно спря. Тръпката преминала по цялото му тяло разтресе сърцето му, замръзнало във вечния ритъм на страха, на плячката. Тъмнината, вселила се дълбоко в костите му изведнъж изчезна и той си спомни какво е да бъдеш човек. Момичето, което тичаше с него също спря, но преди да имаше шанса да направи каквото и да било, той я придърпа към себе си. Всичко стана толкова бързо, че двамата залитнаха и паднаха назад върху студената безплодна земя.

Тя бе върху него. Той я стискаше в ръцете си и се молеше тя да спре да трепери. Искаше да й даде от топлината, която усети изведнъж в гърдите си. Обичам те, прошепна с мъка той. Говоренето му бе станало нещо чуждо. Тогава усети това, което желаеше, за което мечтаеше от толкова много време... Усети я с цялото си тяло. Докосването прогори пътя си до мислите спомените му и нещо различно, нещо старо като света и все пак толкова ново... въображението му. Но това, което наистина го изуми бе усещането на нещо мокро върху лицето му. Той се вгледа в тъмнината пред себе си и се опита да различи нещо със слепите си очи. Напипа лицето на своята спътница...

Тя плачеше.

Невъзможно. В този свят на мрак и мъка бяха от вече толкова много време, че всички сълзи бяха отдавна свършили, те бяха само размиващ се спомен. Той почувства внезапния инстинкт да я защити от всичко. Отново я придърпа към себе си, потъвайки в безкрайния, убийствен мрак...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: abbymad
Категория: Други
Прочетен: 25711
Постинги: 19
Коментари: 4
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031